SONY KV-29FS60R няма картина

След презапояване на по един-два елемента и последващи проби, се установи, че виновника е големия чип в средата. След неговото презапояване, картината "заспа" и не се губи при почукване, усукване и всякакви други издевателства над платката в работещо състояние. Дано да е за дълго!

Жоро нали имаше електронен микроскоп, той не върши ли работа в такива случаи?

Академиците не боравят с такива измишльотени.

Жоро нали имаше електронен микроскоп, той не върши ли работа в такива случаи?

Може би, но в случая крачетата са подвити навътре под чипа, там е и спойката, а там няма как да се погледне.

Академиците не боравят с такива измишльотени.

Но доцентите да! А аз съм един обикновен доцент.

PLCC се казва този корпус. Ако ти трябва да се разпои, ще те открехна как се прави без горещ въздух. Технологията е селска, отпреди има-няма 15 години.

Че то по онова време имаше ли такива чипове

Чипове в такъв корпус се правят доста отдавна за РС индустрията. Може би от 90 и някоя година. По-късно навлезнаха и в ТВ и други битови изделия. Цецо, сподели тази "селска" технология. Ще е интересно.

Според мен се взима един загрял 100 ватов поялник и се слага върху чипа ама не човката а цилиндъра в който е нагревателя и се държи 12-14 минути .След това се вдига внимателно да не се размести чипа и се чака да изстине .Аз съм го правил на някои чипове в мейна на монитори .

А после как става запойването на новия чип?

сподели тази "селска" технология. Ще е интересно.

Ами свалял съм доста процесори от рода на 68HC05/11 и други от авторадио.
Методът е доста прост, но изисква търпение и добро зрение.
Взимаш едно старо ножче за бръснене - най-добре Полсилвер. То е от неръждавейка, а пък тя без киселина въобще не се калайдисва (това е предимство). С тънки клещи го начупваш на парченца така, че в единия им край да има част от острието и тази част да е по-тънката. Например този преден край да има ширина 1,5 ... 2 мм. Така подбраното парче го огъваш леко на 135 градуса. Задният, по-широк край, го хващаш с тънки клещи и докато загряваш съответния крак (започва се от краен) подвираш предния участък с острата част под крачето. То пружинира леко нагоре, махаш поялника, изваждаш острата част и крачето остава разпоено. Така едно по едно или по две до края на квадрата (има чипове и в правоъгълен корпус PLCC). Трябва много да се внимава да не се наранят контактните площадки.
Какво да се прави, тогава нямах още духалка...
Запояването става много лесно с тънка човка, тънък припой и повечко колофон (чамсакъз).

Аз също съм ползвал 100-ватов поялник за тези чипове в мониторите на Самсунг. "Лекуваха" се с нагряване, подобно на фунайските процесори. И почти винаги от нагряването чипа се разпояваше. Това беше достатъчно за да се "излекува". Запояването др. Щирлиц е детска работа. Както е написал Цецо, с тънка човка и тинол 0.5мм и повечко чамсакъз!

Абе по форумите сме голяма работа.
Иначе си се знаем ,защото в един цирк играем.

Кое от горенаписаното е "голяма работа"? Защо е този заядлив тон?

То ако не можеш да свалиш и качиш един такъв чип по добре минавай в пенсия или прави бяла техника ,там чука е голямата работа.

То ако не можеш да свалиш и качиш един такъв чип по добре минавай в пенсия.....

Така е, някои вече минаха, други скоро ще се влеем в техните редици....само да сме живи дотогава....